у
уб
ув
уг
уд
уе
уж
уз
уи
уй
ук
ул
ум
ун
уп
ур
ус
ут
уф
ух
уч
уш
ущ
ую
уя
| уд
удавам се
удаване
удавник
удавница
удавя
удавя се
удавям
удавям се
удавяне
удаде се
удар
ударен
ударение
ударено
ударник
ударнически
ударничество
ударничка
ударно
ударя
ударя се
удачен
удачно
удвоен
удвоеност
удвоя
удвоя се
удвоявам
удвоявам се
удвояване
удесеторя
удесеторя се
удесеторявам
удесеторявам се
удесеторяване
удивен
удивено
удивителен
удивително
удивление
удивлявам
удивлявам се
удивляване
удивя
удивя се
удивявам
удивявам се
удивяване
удобен
удобно
удобство
удовлетворен
удовлетворение
удовлетвореност
удовлетворителен
удовлетворително
удовлетворителност
удовлетворя
удовлетворя се
удовлетворявам
удовлетворявам се
удовлетворяване
удоволствие
удостоверение
удостоверя
удостоверявам
удостоверяване
удостоя
удостоявам
удостояване
удръжки
удрям
удрям се
удряне
удуша
удушавам
удушаване
удължа
удължавам
удължаване
удължен
удължение
удължено
удължител
удържа
удържа се
удържам
удържам се
удържане
|
удъ̀ржам, -аш, несв.; удържà, -ѝш, мин. св. -ах, св., прех. 1. Държа, крепя някого или нещо да не падне; подпирам, задържам. Стойне се мъчеше да се изправи, но вдървените му крака не можеха да го удържат. Дим. Димов. Да не бях го удържала, щеше да падне. 2. Не позволявам на някого да направи нещо; възпирам, спирам. Огнянов, сам буен, сега се силеше да удържи един по-буен от постъпка естествена, но гибелна. Вазов. Конете тъй се засилиха, че бай Васил с мъка трябваше да ги удържа и да внимава добре да не би да ни обърнат някъде. Йовков. || Не позволявам на нещо да се прояви; възпирам, сдържам. Тя се разтрепера и едвам можеше да си удържи сълзите. В. Друмев. По челото на Огнянов се изписа внезапен гняв, но той го удържа. Вазов. 3. Остар. Карам, заставям някого да остане някъде; задържам. Не е мурафет да хванеш някого, а да го удържиш. Каравелов. Все пак нещо го удържа в тоя живот, а то е — поезията. П. П. Славейков. 4. Прен. Устоявам на въздействието на нещо; издържам, изтрайвам, изтърпявам. Те удържали би пак на сганта напора — / но ни един куршум не им остана веч. П. П. Славейков. Най-после измъчената душа на стареца не удържа, а избухна в едно дълбоко ридание. Елин Пелин. А първи път таквиз очи аз срещам / и поглед, що не мога удържа. К. Христов. 5. Запазвам нещо, което искат да ми отнемат; задържам. Като не можа да удържи татковата си вяра, потурчи се. В. Друмев. Черногорците и 2-ят баталион от руско-българската бригада не удържаха редута. Вазов. 6. Задържам част от нещо, обикн. сума — за данък или за погасяване на задължения; отбивам. Той се погрижи — след като ми удържа парите по нареждане на директора — да иска от оня полицата. П. Спасов. Удържам данък от заплатата. удържам се, удържа се страд. Стойността на поръчаните въглища се удържа на равни части от заплатата. □ Удържам връх — побеждавам, надделявам, вземам връх. При Алексинац стана едно голямо сблъскване, в което сърбите удържаха връх: те отблъснаха напора на турските войски. Вазов. Удържам думата (обещанието) си (разг.) — спазвам, изпълнявам дадено обещание. Пашата удържа думата си, не пусна герловските юруци да ударят селото. Йовков. Вълко бе удържал обещанието си. Кольо и Бук станаха неразделни приятели. Ем. Станев.
|