|
удàвям1, -яш, несв.; удàвя, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Умъртвявам чрез потопяване във вода или в друга течност. Къде искаше да денеш Сара? Да я удавиш в Дунава? Вазов. Ще ме удавиш, шопе / Не видиш ли, че каруцата се напълни с вода? Елин Пелин. || Обр. Ей, дайте пак вино! — извика той там. / — Да удавя в него тез призраци мрачни. Вазов. Те пият / В капящето вино щат спомен удави. Яворов. 2. Заливам обилно с вода или течност; потопявам, наводнявам. Ракия имаме да удавим цял Казанлък. Каравелов. Може дъждове и киша да удавят избуялите ниви. Йовков. Удавили сте доматите. Какво правите? Кажете на поливача да спре водата! А. Каралийчев. 3. Прен. Задушавам, задавям, заглушавам. Нови ръкопляскания удавиха последните думи на припева. Вазов. Растителността лудее, множи се и удавя всичко в зеленината си. Йовков. Алкохолът отпусна изопнатите ѝ нерви, удави смущението ѝ в скептичен смях. Дим. Димов. удавям се, удавя се страд.
удàвям2, -яш, несв.; удàвя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. Удушавам. Ти си щяла насмалко да вдигнеш цялата къща във въздуха — извика докторът побеснял, като я стисна за гушата да я удави. Вазов. Съдиите го натирили в гората, за да го изядат зверовете и вълците да го удавят. Нар. прик. удавям се, удавя се страд.
|