|
удавя̀м се, -яш се, несв.; удàвя се, -иш се, мин. св. -их се, св., непрех. 1. Умирам, като се хвърлям или като потъвам във вода. Вчера са се удавили двама душа в реката — отговори той с равнодушен вид, — хвърлили се сами. Вазов. Мостът при воденицата е залян. Ще се удавиш. Йовков. Ако ме, Радке, не вземеш, / знай, либе, ще се удавя / в вашия бистър кладенец. Нар. пес. 2. Прен. Потъвам, загивам, пропадам. Не те обвинявам. И няма какво да прощавам. / Аз стигнах до оня океан баснословен — / онуй равнодушие — дето се всичко удавя: / всяко вълнение, всяко страдание ново. Багряна. Това бяха обикновени простаци, които печелеха случайно и щяха да се удавят бързо в предстоящата криза. Дим. Димов. По-много са се удавили във виното, отколкото в морето. Погов. || Само 3 л. Заглъхвам, замирам. В тая дива музика се удави ропотът на кърджалиите. Йовков. Гласът на Леонидес се удави в шума от навалицата. Дим. Димов. □ В (с) капка вода (с плюнка) би го удавил (ще го удави) (разг.) — смъртно го мрази и с всички средства би му напакостил. Брей, лош народ! Завистници. С плюнка да те удавят, много ще им се види. Г. Караславов. Удавям в кръв — жестоко, кръвопролитно потушавам; смазвам. Лукан щеше да удави стачката в кръв. Дим. Димов.
|