ударèние, мн. -я, ср. 1. Изговор на сричка или дума, с който тя изпъква всред другите. Във френски ударението винаги пада на последната сричка. Гласна под ударение. 2. Писмен знак (`) над буква, с който се означава този изговор. Поставям ударенията на текст. □ Логическо ударение — по-силен, по-натъртен изговор на някоя дума в словосъчетание, изречение, върху която се спира вниманието. Музикално ударение — ударение, при което ударената сричка се изговаря с по-висок тон. Силово (динамично) ударение — ударение, при което ударената сричка се изговаря с по-голяма сила и с по-висок тон.
|