Библиография

- а б в г д е ж з и й к л м н о п р с т у ф х ц ч ш щ ъ ь ю я
у уб ув уг уд уе уж уз уи уй ук ул ум ун уп ур ус ут уф ух уч уш ущ ую уя	уд удавам се удаване удавник удавница удавя удавя се удавям удавям се удавяне удаде се удар ударен ударение ударено ударник ударнически ударничество ударничка ударно ударя ударя се удачен удачно удвоен удвоеност удвоя удвоя се удвоявам удвоявам се удвояване удесеторя удесеторя се удесеторявам удесеторявам се удесеторяване удивен удивено удивителен удивително удивление удивлявам удивлявам се удивляване удивя удивя се удивявам удивявам се удивяване удобен удобно удобство удовлетворен удовлетворение удовлетвореност удовлетворителен удовлетворително удовлетворителност удовлетворя удовлетворя се удовлетворявам удовлетворявам се удовлетворяване удоволствие удостоверение удостоверя удостоверявам удостоверяване удостоя удостоявам удостояване удръжки удрям удрям се удряне удуша удушавам удушаване удължа удължавам удължаване удължен удължение удължено удължител удържа удържа се удържам удържам се удържане	удивèн, -а, -о. 1. Прич. мин. страд. от удивя. 2. Като прил. Силно учуден; смаян. После се обърна към девойката, която гледаше удивена наоколо си. Вазов. Но зачу се вик и спря се удивен и сепнат старецът. П. П. Славейков.

Речник