удивля̀вам, -аш, несв.; удивя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Предизвиквам у някого удивление; учудвам, смайвам, поразявам. Калугер по звание, Неофит ни удивлява със забележително нови възгледи. Вазов. Грамадните размери на Колизея не трябва да удивляват. Величков. удивлявам се, удивя се страд.
|