удостоя̀вам, -аш, несв.; удостоя̀, -оѝш, мин. св. -оѝх, св., прех. 1. Награждавам някого за заслуги с отличие, звание, орден и под. Удостоявам със званието „най-добър в професията“. 2. Правя нещо за някого в знак на внимание; зачитам. Но Генко не удостои жена си с никакъв отговор. Вазов. Заповядайте довечера у дома! Ще ви чакаме за вечеря. Нали ще ни удостоите с тази висока чест. К. Петканов. Удостоявам някого с внимание. удостоявам се, удостоя се страд.
|