Речник


  -  а  б  в  г  д  е  ж  з  и  й  к  л  м  н  о  п  р  с  т  у  ф  х  ц  ч  ш  щ  ъ  ь  ю  я  
у
уб
ув
уг
уд
уе
уж
уз
уи
уй
ук
ул
ум
ун
уп
ур
ус
ут
уф
ух
уч
уш
ущ
ую
уя
уд
удавам се
удаване
удавник
удавница
удавя
удавя се
удавям
удавям се
удавяне
удаде се
удар
ударен
ударение
ударено
ударник
ударнически
ударничество
ударничка
ударно
ударя
ударя се
удачен
удачно
удвоен
удвоеност
удвоя
удвоя се
удвоявам
удвоявам се
удвояване
удесеторя
удесеторя се
удесеторявам
удесеторявам се
удесеторяване
удивен
удивено
удивителен
удивително
удивление
удивлявам
удивлявам се
удивляване
удивя
удивя се
удивявам
удивявам се
удивяване
удобен
удобно
удобство
удовлетворен
удовлетворение
удовлетвореност
удовлетворителен
удовлетворително
удовлетворителност
удовлетворя
удовлетворя се
удовлетворявам
удовлетворявам се
удовлетворяване
удоволствие
удостоверение
удостоверя
удостоверявам
удостоверяване
удостоя
удостоявам
удостояване
удръжки
удрям
удрям се
удряне
удуша
удушавам
удушаване
удължа
удължавам
удължаване
удължен
удължение
удължено
удължител
удържа
удържа се
удържам
удържам се
удържане

удължàвам, -аш, несв.; удължà, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Правя нещо да стане по-дълго. Слънцето клонеше към залез и овощните дръвчета постепенно удължаваха сенките си. Дим. Ангелов. Той удължи крачките си и забърза по пътеката. Ст. Загорчинов. Удължавам срок. удължавам се, удължа се страд. и непрех. Работният сезон може да се удължи. Дим. Димов. Лицето му се удължи, отслабна. А. Гуляшки.


Copyright © 2014 Институт за български език. Всички права запазени.