|
у̀ча1, мин. св. -их, несв., прех. Занимавам се, работя, за да придобия знания, да овладея нещо; изучавам, заучавам, научавам. Учениците си учат уроците с глас. Вазов. Мислите му прелетяха в Одрин. Там учеше занаят най-малкият му син Христо. К. Петканов. Уча френски. || Посещавам учебно заведение, курсове и под. Ще уча политическа икономия. Вазов. Олга е пораснала в София, учила е в София. Елин Пелин. уча се страд.
у̀ча2, -иш, мин. св. -их, несв., прех. 1. Предавам на някого знания, умение в някаква област, научавам някого на нещо; обучавам. Неуморимият Каблешков проповядваше, учеше. Вазов. Стрина Венковица я учеше на всякаква работа — и да преде, и да шие. Влайков. Така беше и когато учеше и другите си ученици — силният му глас ехтеше в същите тия две стаи. Дим. Талев. 2. Прен. Давам ум, поучавам. Аз не искам да те уча, но ти помисли: гледай да не се гневиш, да не се заканваш. Дим. Талев. уча се страд.
|