Речник


  -  а  б  в  г  д  е  ж  з  и  й  к  л  м  н  о  п  р  с  т  у  ф  х  ц  ч  ш  щ  ъ  ь  ю  я  
у
уб
ув
уг
уд
уе
уж
уз
уи
уй
ук
ул
ум
ун
уп
ур
ус
ут
уф
ух
уч
уш
ущ
ую
уя
уча
уча се
участ
участвам
участване
участие
участливо
участник
участница
участничка
участък
участъков
учащ се
учебен
учебник
учебникар
учебникарка
учебникарски
учебникарство
учен
учене
учение
ученик
ученическн
ученичество
ученичка
ученишки
учено
ученолюбив
ученолюбивост
ученолюбие
ученост
учетворя
учетворя се
учетворявам
учетворяване
учещ се
училище
училищен
учинайка
учител
учителка
учителски
учителствам
учителстване
учителство
учкур
учленение
учленителен
учленя
учленявам
учленяване
учредител
учредителен
учредителка
учредя
учредявам
учредяване
учреждавам
учреждаване
учреждение
учрежденски
учтив
учтиво
учтивост
учудвам
учудвам се
учудване
учуден
учудено
учудя
учудя се

учèние1, мн. -я, ср. 1. Само ед. Получаване на образование; учене, занимание. Сам остал прост, Марко обичаше учението и учените. Вазов. В градското училище трябва да се отиде час по-скоро за учение. Д. Немиров. Марин тръгна добре в учението. Г. Караславов. 2. Воен. Системни строеви или практически занятия с войници; обучение. Младежите излязоха на военно учение с пушки. Вазов. Той е от тия войници, които на походите и на сраженията гледаха като на продължение от маневрите и ученията на плаца. Йовков.

учèние2, мн. -я, ср. Сбор, система от теоретически научно разработени положения, които обясняват някоя област от действителността. Учението за материята. || Сбор, система от научно-философски или политически мнения, възгледи на отделен човек или група хора. Холски продължаваше да брани своето учение с голяма разпаленост. Вазов. Богомилско учение.


Copyright © 2014 Институт за български език. Всички права запазени.