|
учтѝв, -а, -о, прил. 1. Който има добри обноски; вежлив, възпитан, внимателен. Кадански за пръв път се показа учтив. Дигна се от софрата, посрещна го с лек поклон, улови го под ръка и го доведе до Нона. К. Петканов. 2. Който изразява учтивост. Не пречупва се гръбнакът / от един учтив метан. Вазов.
|