|
ученѝк, мн. -ци, м. 1. Дете или младеж, който се учи в училище. Народът занавлиза в училището, както е обичаят, да види годишните успехи на учениците. Вазов. Едно време този човек беше мой ученик. Преподавах му история. Чудомир. 2. Лице, по отношение на своя учител, професор и др. Рафаело се явява тука като гениален ученик, който усъвършенствува учителя си (Перуджино), надминава го вече, но върви още по стъпките му. Величков. Ученик на Менделеев. 3. Разш. Човек, който изучава някакъв занаят; чирак. Преди да е бил чиновник, той е бил ученик при берберин. Вазов. Ученик гравьор. Ученик електротехник. 4. Последовател в учението или изкуството на някого.
|