|
у̀чен, -а, -о. 1. Прич. мин. страд. от уча. 2. Като прил. а) Който е получил знания, опит чрез системно учене, обучение; образован. Той се счита за най-умен и за най-учен човек не само в Копривщица. Каравелов. Той беше учен, знаеше много, и сега много четеше, та хората го слушаха. Г. Караславов. б) Остар. Научен. Той доработваше един свой учен труд за Източна Румелия. Вазов.
у̀чен м. Специалист в някоя област на науката, който разработва творчески нейните проблеми. А той беше учен, философ велик / и не се срамеше от своя език, / и кога немаше кого да надвива / той пишеше книги, за да си почива. Вазов. || Диал. Образован, просветен човек. Учените казват, че и на звездите има хора. Йовков.
|