у
уб
ув
уг
уд
уе
уж
уз
уи
уй
ук
ул
ум
ун
уп
ур
ус
ут
уф
ух
уч
уш
ущ
ую
уя
| уча
уча се
участ
участвам
участване
участие
участливо
участник
участница
участничка
участък
участъков
учащ се
учебен
учебник
учебникар
учебникарка
учебникарски
учебникарство
учен
учене
учение
ученик
ученическн
ученичество
ученичка
ученишки
учено
ученолюбив
ученолюбивост
ученолюбие
ученост
учетворя
учетворя се
учетворявам
учетворяване
учещ се
училище
училищен
учинайка
учител
учителка
учителски
учителствам
учителстване
учителство
учкур
учленение
учленителен
учленя
учленявам
учленяване
учредител
учредителен
учредителка
учредя
учредявам
учредяване
учреждавам
учреждаване
учреждение
учрежденски
учтив
учтиво
учтивост
учудвам
учудвам се
учудване
учуден
учудено
учудя
учудя се
|
учѝлище, мн. -а, ср. 1. Учебно заведение, в което се учат ученици. Аз съм го пратил на училище да учи книга. Величков. Учил беше една година в училището на Райно Попович и затова минаваше за учен човек. Йовков. Килийно училище. Първоначално училище. Техническо училище. Военно училище. Вечерно училище. 2. Зданието, в което се помещава такова учебно заведение. И той се прехвърли през западния зид на училището и скокна в оградата му. Вазов. Училището наистина бе ниско, тясно. Елин Пелин. Белееше се едничко зиданото училище в горната махала. А. Страшимиров. 3. Само ед. Разг. Занимание, учене в такова учебно заведение. Ето на, днес — сряда — нямат училище и вижте какво са дигнали къщата на главата си. Вазов. Лазар отиваше и в дюкяна, когато нямаше училище. Дим. Талев. 4. Само ед. Прен. Разг. Източник на знания, на опит. Литературата е огледало на живота, но тя е и училище за тия, които искат да направят този живот по-човечен и красив. Животът е най-доброто училище.
|