Речник


  -  а  б  в  г  д  е  ж  з  и  й  к  л  м  н  о  п  р  с  т  у  ф  х  ц  ч  ш  щ  ъ  ь  ю  я  
у
уб
ув
уг
уд
уе
уж
уз
уи
уй
ук
ул
ум
ун
уп
ур
ус
ут
уф
ух
уч
уш
ущ
ую
уя
уча
уча се
участ
участвам
участване
участие
участливо
участник
участница
участничка
участък
участъков
учащ се
учебен
учебник
учебникар
учебникарка
учебникарски
учебникарство
учен
учене
учение
ученик
ученическн
ученичество
ученичка
ученишки
учено
ученолюбив
ученолюбивост
ученолюбие
ученост
учетворя
учетворя се
учетворявам
учетворяване
учещ се
училище
училищен
учинайка
учител
учителка
учителски
учителствам
учителстване
учителство
учкур
учленение
учленителен
учленя
учленявам
учленяване
учредител
учредителен
учредителка
учредя
учредявам
учредяване
учреждавам
учреждаване
учреждение
учрежденски
учтив
учтиво
учтивост
учудвам
учудвам се
учудване
учуден
учудено
учудя
учудя се

учу̀двам, -аш, несв.; учу̀дя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Пораждам, предизвиквам чудене; удивлявам, смайвам, изненадвам. Отвсякъде се откриваха нови хоризонти, които учудваха и смайваха. Йовков. Жителите се трупаха и гледаха с уплаха тоя непознат човек с кучешка глава, и силата му ги учудваше. Елин Пелин. || Карам някого да се чуди на нещо. Учудваш ме, бре Еньо. На кого си се метнал? В нашия род такъв лаком за земя човек няма. Елин Пелин.


Copyright © 2014 Институт за български език. Всички права запазени.