Речник


  -  а  б  в  г  д  е  ж  з  и  й  к  л  м  н  о  п  р  с  т  у  ф  х  ц  ч  ш  щ  ъ  ь  ю  я  
у
уб
ув
уг
уд
уе
уж
уз
уи
уй
ук
ул
ум
ун
уп
ур
ус
ут
уф
ух
уч
уш
ущ
ую
уя
уча
уча се
участ
участвам
участване
участие
участливо
участник
участница
участничка
участък
участъков
учащ се
учебен
учебник
учебникар
учебникарка
учебникарски
учебникарство
учен
учене
учение
ученик
ученическн
ученичество
ученичка
ученишки
учено
ученолюбив
ученолюбивост
ученолюбие
ученост
учетворя
учетворя се
учетворявам
учетворяване
учещ се
училище
училищен
учинайка
учител
учителка
учителски
учителствам
учителстване
учителство
учкур
учленение
учленителен
учленя
учленявам
учленяване
учредител
учредителен
учредителка
учредя
учредявам
учредяване
учреждавам
учреждаване
учреждение
учрежденски
учтив
учтиво
учтивост
учудвам
учудвам се
учудване
учуден
учудено
учудя
учудя се

учàстък1, мн. -ци, м. 1. Място, област, в пределите на която се простира нечия дейност, власт и под.; район. Чифликът беше до самата граница, в неговия (на Галчев) участък. Йовков. Витошкото рударство е било разделено на няколко участъци. П. Делирадев. Лекарски участък. 2. Обособена част от земна площ. Партизанската колона се провираше през малки, гъсти участъци гора. К. Ламбрев. Има признаци за неотдавнашно съществуване на големи участъци суша на мястото на Атлантическия океан.

учàстък2, мн. -ци, м. Остар. 1. Служба за запазване на обществения ред в селище. Ще подадете едно заявление във вашия милиционерски участък и ще чакате разпит и делото след това. Д. Калфов. 2. Сграда на такава служба. Веднъж дори го арестуваха и стоя в участъка цяла нощ. М. Грубешлиева.


Copyright © 2014 Институт за български език. Всички права запазени.