|
у̀част, -ттà, мн. няма, ж. (рус.). Книж. Съдба, орисия. Но орисница ни даде / участ не еднаква. / Твойто бъдеще ти свети, / мойто в мрака тъне. Вазов. Тежкият труд беше вечна участ на тия хора. Йовков. Тя плачеше безмълвно, тихо, със стиснати устни, така както плачат хора пред неизбежна участ. Дим. Димов.
|