|
у̀ча се, -иш се, мин. св. -их се, несв., непрех. 1. Усвоявам умение, навик да върша нещо. Труд се трудил и се учил на свирка да свири. Ран Босилек. Тоз който има нещо да говори, / той по-напред се учи да мълчи. П. Р. Славейков. Не давай на децата си много пари, да не се учат да харчат. 2. Подготвям се чрез учение за нещо. Стягай се, учи се / и труда люби. П. Р. Славейков. Да се учим, да работим — / еква песен като зов. Ас. Босев. || Следвам в учебно заведение. Ще изпратя две момченца / в странство да се учат. Каравелов. Още при първата среща Слави обади на приятелката си, че ще го пращат да се учи в Русия. А. Страшимиров. 3. Напредвам в училище, в учение. Помня, помня: хубаво се учеше ти и хубаво свърши. И пишеше добре. Влайков. Той не се учи добре.
|