учèбник, мн. -ци, м. Учебна книга, в която се дават системно знания по някой дял на науката, техниката и пр. Той ни четеше бързо, с глух, треплив глас уроците от руските си учебници. Вазов. Далечен спомен от детинството възкръсна в паметта ми — наивната гравюра от страниците на някой учебник по отечествознание. Йовков. Голямата четвъртита маса беше покрита с учебници и тетрадки. А. Гуляшки.
|