|
учèние1, мн. -я, ср. 1. Само ед. Получаване на образование; учене, занимание. Сам остал прост, Марко обичаше учението и учените. Вазов. В градското училище трябва да се отиде час по-скоро за учение. Д. Немиров. Марин тръгна добре в учението. Г. Караславов. 2. Воен. Системни строеви или практически занятия с войници; обучение. Младежите излязоха на военно учение с пушки. Вазов. Той е от тия войници, които на походите и на сраженията гледаха като на продължение от маневрите и ученията на плаца. Йовков.
учèние2, мн. -я, ср. Сбор, система от теоретически научно разработени положения, които обясняват някоя област от действителността. Учението за материята. || Сбор, система от научно-философски или политически мнения, възгледи на отделен човек или група хора. Холски продължаваше да брани своето учение с голяма разпаленост. Вазов. Богомилско учение.
|