|
учѝтел, -ят, -я, мн. -и, м. 1. Лице, което преподава учебна материя, което обучава ученици; преподавател. Гороломов е бил народен учител, учил е децата, учил е и народа. Йовков. Той беше учител по музика в девическата гимназия. Дим. Ангелов. Начален учител. Гимназиален учител. 2. Прен. Лице, което учи другите, като им сочи пътя, по който трябва да вървят. Нали виждаш, майко, аз искам да стана учител на целия народ. Дим. Талев.
|