|
учу̀ден, -а, -о. 1. Прич. мин. страд. от учудя. 2. Като прил. а) Който е смаян, изненадан. Една ярка светлина блесна и освети тъмното небе на юг. Ние гледахме изненадани и учудени. Йовков. Хората се трупаха учудени и се питаха какво накара това младо и добро момиче да забие в сърцето си нож. Елин Пелин. б) Който изразява учудване. Той говореше ниско, като че се боеше да не го чуе някой, с разширени и учудени очи. Йовков. Учуден поглед.
|