|
хи1 частица. Диал. Понякога удължена: хи-и-и. За усилване при посочване; хе. Де е Йосиф? — Хи там! В дола. Йовков. Ей го, хи-и-и, седнал с тамбурата си. П. Ю. Тодоров.
хи2 междум. 1. За израз на слаб, лек смях, по-често удвоено или утроено: хи-хи, хи-хи-хи или хи, хи, хи. Не ме ли харесваш? — Малко нещо си черничък. Хи, хи, хи! Дочка със смях изтича към торбата. К. Петканов. 2. За изразяване на досада, отвращение; уф. Хи, че дъжд, измокри ме до костите. Йовков. Хи, чума! промълви бедната (Кина) и наведе глава. А. Страшимиров.
|