|
хѝтър, -тра, -тро, мн. -три, прил. 1. Който е умен и лукав, който мъчно се мами, лъже. Главатарят им Годеслав е човек упорит и хитър. Вазов. Ходеха и за лисици, намираха дупките им, разкопаваха ги след това и хитрите животни падаха в ръцете им живи. Йовков. Божан, като хитър и скришен човек, уверяваше всички, че това е лъжа. Елин Пелин. 2. Който изразява лукавство, склонност към измама. Под големите му вежди играеха хитри и умни очи. Елин Пелин. Той видя една лисица на пътечката. Зверчето го гледаше с малките си хитри очички. Ст. Загорчинов. 3. Който съдържа измама, лукавство. Той разбра, че Заманов с такова хитро обяснение искаше да укрие своята немарливост и слабо усърдие към интересите на държавата. Вазов. Ако някой познат или връстник го запиташе как е, кога е дошъл — нему се струваше, че тия въпроси са хитри изследвания. Елин Пелин. 4. Диал. Умен, разумен. За възрастта си извънредно развит — забеляза Братанов. — Хитро е като дърто — допълни майката. Вазов. Чедо е изхранил той, хубаво и хитро, дето и големец да го вземе, пак никъде няма да се засрами. Г. Караславов.
|