|
хѝляден, -дна, -дно, мн. -дни, прил. 1. Който се състои от няколко хиляди, който съдържа няколко хиляди; много голям. Ние потеглихме между хилядното множество. Величков. В града се натрупа хиляден народ, дошел от всички краища. Елин Пелин. Хиляден град. 2. Числ. редно. Който има пореден брой хиляда. Хиляден брой. Хилядна година. 3. Който е една част от нещо, разделено на хиляда еднакви части. Една хилядна частица само от това, което беше ѝ казала, можеше да направи самата нея честита. Йовков. 4. Като същ. ж. хилядна — част от цяло, разделено на хиляда равни части. Метърът представлява една хилядна от километъра.
|