|
хѝжа ж. 1. Малка, схлупена къщичка; колиба. Да можех да погледна пак на татковата сиромашка хижа: да видя затрънения плет, да видя крушата сред двора. Вазов. Сред гората в малка хижа / старец рудокоп живей. П. П. Славейков (превод). Да стихнат трепетните грижи, / о, морни братя и сестри, / и отдих свят да зацари / в прихлупените мрачни хижи. Смирненски. Рибарска хижа. 2. Къща — подслон за туристи в ненаселено планинско място. Далеч в планината на малка поляна сред горите се издига хижа Узана — една от ония угледни и примамливи каменни хижи, каквито тук и там се срещат из нашите планини. М. Марчевски. Многобройните хижи на Витоша са истинско народно богатство.
|