|
хич нареч. (тур.). Разг. 1. Никак. Ти, чичовото, си тръгнал по криви пътища и мене това хич не ми харесва. Г. Караславов. А какво мислят за мене твоите приятели — това хич не ме интересува. П. Вежинов. Хич не му мига окото. Хич не искам да зная. 2. Като частица — за засилване при израз на негодуване, укор, възмущение; нима, та, че. Как тъй, джанъм, хич може ли да бъде, български тютюн да не запуши човек! Ал. Константинов. Хич бива ли! Обещал си, ела! Защо само да ме лъжеш? М. Кремен. □ Хич ме няма — много съм зле. Болен съм, хич ме няма.
|