|
хилав, -а, -о, прил. Който е много слаб физически; нездрав, неразвит. Нейното бледо, жалко лице поруменя и светна от радост, а нейното хилаво тяло като че доби нови сили и като че се поизправи. Елин Пелин. Повече кахъри и грижи понесе стрина Венковица с голямото си момче. То се роди слабичко и малко хилаво. Влайков. Едно хилаво котенце, изскочило кой знае от де, се опитва да се погали в нозете ѝ. Св. Минков. || За растение — който расте слабо, не се развива добре; тънък. Вечеряха под високата акация пред къщи, която инженерът помнеше като тънко хилаво дръвче. Г. Караславов. Далеч от голямата гора, това тъпичко и хилаво дръвче приличаше на самотно сираче. М. Марчевски. □ Много баби — хилаво дете (погов.) — нещо, в което се месят мнозина, не става добре.
|