|
хѝляда, обикн. мн. хѝляди, ж. 1. Хиляда еднородни предмета, хиляда единици от нещо. Ние в един ден ще въстанем сто хиляди души! Вазов. Три хиляди овце докарва той всяка зима в нашето поле. Йовков. Мълвата изкарва неговите богатства на няколко хиляди жълтици. Елин Пелин. Едната хиляда се изважда от петте хиляди. 2. Обикн. мн. Извънредно голям брой; безброен, многоброен. Десетина дена се скитал така из балкана, изложен на хиляди опасности и страдания. Вазов. От два месеца той повтаряше тоя въпрос хиляди пъти, но отговор нямаше. Елин Пелин. Отрупаха го с хиляди въпроси. Йовков. Хиляди поздрави! Хиляди благодарности!
хиля̀да, -та, и (диал.) хиля̀до, -то, числ. (гр.). Число и количество 1000. Турци! Страшна сган иде насам, хиляда трябва да има. Вазов. Тъй беше запомнил от баща си и от дядо си — когато се мери жито, броенето да започва от хилядо. Г. Караславов. Ив. Вазов е роден в хиляда осемстотин и петдесета година.
|