хѝля се, -иш се, мин. св. -их се, несв., непрех. Разг. Неодобр. Смея се тихо или безгласно, с полуотворена уста. И малките му сиви очички лукаво светват. — Какво се хилиш? — казва бае Ради. Елин Пелин. Е, дядо Ганчо, какво прави квартирантът ти? — хилеха се те и си смигаха. Г. Караславов.
|