|
хипнòза ж. (гр.). 1. Сънно състояние, предизвикано от внушение, при което изпадналото в такова състояние лице се подчинява на волята на този, който му внушава. 2. Прен. Силно увлечение, омайване. Престава неотразимата хипноза на множеството, опияняващото общо възбуждение и треска, и душата се сепва като след тежък сън. Йовков.
|