|
хитринà ж. 1. Само ед. Качество на хитър; хитрост. А сега хитруваш като лисица. От гърци си взел тая хитрина. Р. Стоянов. Всеки искаше да покаже благополучието си, хитрината си, безстрашието си. Дим. Талев. Към всичките му лоши склонности се прибави и нова, по-опасна — хитрина. Г. Райчев. 2. Проява на хитър човек или животно, нещо измислено хитро; хитрост. Той веднага намисли друга една хитрина и заповяда на двамата стражари да идат още сега в къщата на Палаузови. М. Марчевски. Имало едно време прочут шегобиец. Мало и голямо говорело за неговите хитрини. Ран Босилек.
|