|
хѝтрост, -ттà, мн. -и, ж. 1. Само ед. Качество на хитър. Свит, прегърбен, все в земята гледа. В очите му — лисича хитрост. Л. Стоянов. Тя бе пълна господарка в къщата и проявяваше по-голяма хитрост и досетливост от мъжа си. К. Петканов. Кокошките бяха на високо, нямаше как да ги достигне. С ловкост този път няма да може, чакай с хитрост — рече си Лиса. Г. Караславов. 2. Проява на хитър човек или животно, нещо измислено хитро; хитрина. Вълците си служат с тая хитрост: ще легне някой, ще се завъргаля из снега, ще се умилква. И някоя млада кобилка ще тръгне да види какво е туй нещо, да го подуши. Йовков. Обхвана го една злоба към Цвета, която с хитрост или с магия му заслепи очите. Елин Пелин.
|