|
хитроу̀мен, -мна, -мно, мн. -мни, прил. 1. Който е хитър и умен. И вместо тях влизат сега трима негови противници, начело с хитроумния Младен. Влайков. Хитроумна Лисана оставила петлето. Ран Босилек. 2. Който съдържа, изразява хитрост и мъдрост. И под влиянието на неговите хитроумни беседи все повече се възбуждаха духовете у кротките инак горненци. Влайков. Хитроумно тълкуване.
|