хихѝкам, -аш, несв., непрех. Смея се тихо и сдържано. Той сега говори с мек глас, твърде много се смее, хихика. М. Кремен. Старият чорбаджия гледаше към Левски и тихичко, продължително хихикаше. Ст. Дичев.