|
хѝщник, мн. -ци, м. 1. Хищно животно. Аз най-голям съм, цар съм в планината! — / каза орелът, хищникът планински. Вазов. Вълкът лежеше на самия бряг. Това бе голям, охранил се хищник, със сива и лъскава козина. Н. п. Филипов. 2. Прен. Жесток и безмилостен грабител; експлоататор. В това време почти никой не предполагаше, че тия полудиви пълчища от смели хищници след по-малко от половин век ще бъдат господари на тия земи. Вазов. Той имаше умни, сини очи. Това бяха пак студените очи на грабител и хищник. Дим. Димов.
|