чу̀брица, мн. няма, ж. 1. Градинско растение със силна приятна миризма, което се употребява за подправка. Satureia hortensis. Прекопа мястото, направи лехи за арпаджик, за чесън, за чубрица. Мих. Георгиев. 2. Смес от счукани треви, сол, червен пипер и др., която има приятен вкус и се яде с хляб; шарена сол. В дисагите имаше два черни хляба, пет-шест глави лук, захлупци със сол и чубрица. А. Каралийчев.
|