чу̀тура ж. 1. Диал. Дълбок съд от издълбан дънер за чукане на сол, пипер, жито и др.; стъпа. Чукаше сол в чутура. 2. Прен. Ирон. Глава на човек. Но нали си е такава твърдоглава, можеш ли ѝ напълни чутурата! — ядосваше се Кръстевица. Г. Караславов.