|
чудòвищен, -щна, -щно, мн. -щни, прил. 1. Подобен на чудовище. Влакът следваше да гърми из нощта. Той плачеше, хъркаше, пухтеше, грухтеше под ушите ни. Приличаше на непознат чудовищен звяр. Вазов. Грамадните букаци край дома натежаха от кита и през нощта придобиха чудовищни форми. Ем. Станев. 2. Който е с много големи, огромни размери; грамаден, колосален. Там някъде се явява голяма тиква и почва да се търкаля към него и все расте, расте, става колкото къща, колкото чернова. Чудовищната тиква го настига и се хвърля върху него. Елин Пелин. 3. Който буди голямо отвращение, погнуса; грозен, отвратителен. Чудовищно престъпление. Чудовищно злодеяние.
|