|
чук, чу̀кът, чу̀ка, мн. чу̀кове, чу̀ка (сл. ч.), м. Сечиво от желязно или дървено трупче, в средата с дървена дръжка, което служи за чукане, коване. Той започна да удря с чука си и с удивителна бързина предаваше на желязото оная форма, която искаше. Йовков. Чук извива юначина, / бий метала разкалени. Яворов. Каменарски чук. □ Въздушен чук, пневматичен чук (техн.) — автоматичен чук, който действа посредством сгъстен въздух. Дигам (събирам) си чуковете (разг.). — отивам си, махам се от някъде. Между чук и наковалня — между две злини, в безизходно положение.
чук междум. За наподобяване на шум от удряне, чукане. Трак, чук / наковалнята възглася. Яворов. Чук, чук, чук. Старец, подпиращ се на тояжка, пълзи нагоре. А. Каменова.
|