|
чудотвòрен, -рна, -рно, мн. -рни, прил. За който се вярва, че върши или може да върши чудеса. И богомолците от деветте села на широката котловина прииждаха да се черкуват в стария манастир, да се покланят на чудотворната икона. Елин Пелин. В тоя съдбоносен момент той не вярваше в победата, в чудотворната сила на голите ръце. Топовете щяха да имат последни думата. Кр. Велков.
|