|
чучулѝга ж. Сива полска птичка, която се издига нависоко и пее с приятен глас. Alauda. Над главите им, някъде високо във въздуха, пееха чучулиги. Йовков. В небето волна чучулига / с крилата си деня издига / и звънко в утрината пей! Сл. Красински. Лекокрила чучулига.
|