|
чувствѝтелен, -лна, -лно, мн. -лни, прил. 1. Който се поддава бързо и лесно на чувствата си. Тази дума беше тъй жално казана, щото Влади заплака. Неговото чувствително сърце се напълни от жалост. В. Друмев. || Който лесно се засяга. Додето стигне в къщи, той забрави свадата, но чувствителният Бурмов цяла нощ не можа да заспи. А. Каралийчев. 2. Който реагира на външни дразнения. Момичето беше станало напоследък много чувствително и като му примъчнееше, плачеше, но никому не казваше. Ст. Ц. Даскалов. 3. За органи и части на тялото — който реагира рязко или болезнено на дразнене. Чувствителен стомах. Чувствителен зъб. Чувствителна кожа. 4. За апарати, уреди и под. — който отбелязва с голяма точност нужните данни. Чувствителни везни. 5. Прен. Голям по степен, размери; значителен. Чувствителни загуби. Чувствителни подобрения. Чувствителни промени.
|