Речник

чу̀кам, -аш, несв., прех. 1. Удрям с чук; кова. Едновременно с това Младен бе повикал майстори, които започнаха нещо да чукат и мажат. Влайков. Те двамата топяха бакър или чукаха с малките чукове всеки на свое място и пред своя наковалня на широкия тезгях. Дим. Талев. 2. Раздробявам нещо, като го удрям с чук или друг твърд предмет; троша. У Недкини запалиха лампа. Чуваше се там как чукат в хаван. М. Кремен. Чукам орехи. Чукам захар. 3. Удрям един твърд предмет о друг, при което се чува звук; тропам. Колчо заслазя опипом, като чукаше с тоягата си по стъпалата на стълбата. Вазов. Чукаха чашите си за наздравица. 4. Издавам звук при удар. Дъждовните капки чукаха тревожно по черковните плочи. А. Каралийчев. 5. Тропам на врата, за да ме чуят и пуснат да вляза. Той повика, чука, вика още по-високо — никой не се обади. Йовков. Влезе в стаята, без да чука. || Обр. Зимата чукаше на вратата, а животът в Преспа беше така нареден, че всеки, и най-бедният преспанец, гледаше да я посрещне поне с петдесет оки брашно, с един товар дърва, с едно каче туршия. Дим. Талев. 6. Диал. Мъна. В четвъртък през целия ден трите жени чукаха коноп. Г. Караславов. 7. Диал. Чрез удряне отделям семето, плода на нещо. Един старец, седнал на хармана, разкрачен, чука слънчогледови пити с бухалка. А. Каралийчев. чукам се страд. □ Чука ми — идва, настъпва. Къде сте остарели вие? Вашата е още назад. Пие да му мислим, ние, дето ни чука петдесетакът. Г. Караславов. Чукам си главата (разг.) — горчиво съжалявам за нещо. Чукам му сол (пипер) на главата (разг.) — карам се много на някого, хокам го. Чукан овен — овен, кастриран по особен начин.