чувàл м. (тур.). 1. Голяма торба от зебло, юта и др. за зърнени храни, продукти, вещи и пр. Хайде ела да помагаш, че твоето брашно се меле Чувала да напълним, че в сандъка вече няма място. Йовков. Колко пъти е носил на гръб чували с царевица. М. Грубешлиева. 2. Съдържанието на такава торба. Ямата привечер беше готова. Кръстевица изглади стените ѝ, разряза една рогозка, та ги олепи и след това изсипаха вътре пет чувала пшеница. Г. Караславов. □ Той е като брашнен чувал (разг.) — от него винаги може да се получи, да се извлече още нещо, могат да се получат още средства.
|