Речник

чу̀вам, -аш, несв.; чу̀я, чу̀еш, мин. св. чух, прич. мин. страд. чут, св. и (диал.) несв., прех. 1. Възприемам със слуха си звукове. Доста време слухтя Огнянов, но нищо не чуваше. Вазов. Непознатият ги запита нещо, но те не чуха и заминаха с весел вик. Елин Пелин. 2. Притежавам способността да възприемам със слуха си; не съм глух. Той не можел още нищо да говори, слабо виждал, с едното ухо не чувал никак. Елин Пелин. Глух, май не чуваше, но очите му не бяха толкоз тъпи, защото ме позна отдалеч. П. Р. Славейков. 3. Прен. Узнавам, научавам нещо от другиго. В наше село имаше един дядо Стоян, Индже-Стоян. Аз не съм го запомнил, ама съм чувал. Йовков. Страшната болест дебнеше отвсякъде и всеки гледаше да си помогне сам, както знаеше и както беше чувал. Йовков. 4. Разг. Само 2 л. сег. и мин. св. и пов. Подкана непременно да се изпълни някаква заповед или за да се привлече вниманието на събеседника върху нещо; слушай! Да не си ми стъпил вече в къщата, чу ли! Елин Пелин. Чуй ме, дядо Гено, аз съм кръчмарска дъщеря — и дъщеря ми ще бъде кръчмарка. Йовков. 5. Диал. Пазя; съхранявам, спазвам. Домакини свят обичай чуват — / бъдни вечер, бъден празник срещат / с буйно пламнал бъдник на камини. П. П. Славейков. Доброто куче стадо чува. Погов. 6. Диал. Отглеждам, отхранвам. Чува майка девет мили сина: / с хурка прела, та ги е хранила, / с игла шила, пари печалила. Нар. прик. чувам се, чуя се страд. □ Не искам и да чуя (разг.) — в никакъв случай не се съгласявам. После (утре) ще му чуем гласа — после ще разберем, узнаем за него. Чут е (диал.) — чува се. А в ближний дърволяк и славеят е чут. Вазов. Там детински гласове / отдавна не е чут. П. П. Славейков.