|
чу̀вство, мн. -а, ср. 1. Психическо състояние на човек като отношение към това, което възприема, преживява; душевно преживяване, емоция. Тя изпитваше смесено чувство на тъга, страх и щастие. Дим. Димов. В първите дни, обзета от пробудилото се у нея майчинско чувство, Гунка не мислеше за нищо друго, освен за детето си. Г. Райчев. Чувство на завист. Чувство на радост. Приятелски чувства. 2. Само ед. Усет, съзнание за нещо. В края на краищата Юлия съвсем загуби чувство за времето. Час ли бе стояла, два или повече, тя вече не знаеше. П. Вежинов. Чувство за хумор. Чувство за мярка. 3. Само ед. Усещане. Мина до самия плет Допря гръб и се облегна. Прътите изпращяха и се изрониха върху ѝ. Изпита чувство, като да я удари някой с все сила. К. Петканов. 4. Само ед. Убеждение. Направи това с чувството, че е извършил най-полезното дело. 5. Остар. Съзнание, свяст. Той не издържа на последното сътресение и просна се без чувство на земята. Величков. □ Шесто чувство (рус.) — шесто сетиво.
|