чудесѝя, обикн. мн. -ѝи, ж. Диал. Нещо, което буди учудване с необикновените си качества; чудо. Бре, че хубости, бре, че чудесии! — дивеше се дядо Матейко, като гледаше тия чудни райски красоти. Елин Пелин. Наредиха в магазина си какви ли не чудесии, та се изреди едва ли не целият град да гледа и да се чуди. Дим. Талев.
|