Речник


  -  а  б  в  г  д  е  ж  з  и  й  к  л  м  н  о  п  р  с  т  у  ф  х  ц  ч  ш  щ  ъ  ь  ю  я  
ч
ча
чв
че
чи
чл
чм
чо
чр
чу
чъ
чубрика
чубрица
чувал
чувам
чуване
чувствам
чувстване
чувствен
чувствено
чувственост
чувствителен
чувствително
чувствителност
чувство
чугун
чугунен
чугунодобивен
чугунолеярен
чугунолеярство
чудак
чудат
чудато
чудатост
чудачески
чудачество
чуден
чудене
чудесен
чудесия
чудесно
чудно
чудноват
чудновато
чудноватост
чудо
чудовен
чудовище
чудовищен
чудовищно
чудовищност
чудодеен
чудодейно
чудом
чудотворен
чудотворец
чудотворно
чудотворство
чудя
чудя се
чужбина
чужд
чуждеене
чуждене
чужденец
чужденка
чуждестранен
чуждея се
чуждица
чуждо
чуждопоклонник
чуждопоклонство
чуждя
чук
чука
чукало
чукам
чукан
чукане
чукар
чукара
чуквам
чукване
чукна
чукот
чукундур
чукундуров
чул
чума
чумав
чумен
чумерене
чумеря
чумеря се
чумосам
чумосвам
чумосване
чунки
чунким
чупвам
чупване
чупене
чупка
чуплив
чупливост
чупна
чупя
чурук
чуруликам
чуруликане
чутен
чутовен
чутовно
чутура
чухал
чуча
чучвам
чучване
чучело
чучене
чучна
чучул
чучулат
чучулест
чучулига
чучур
чучурене
чучурка
чучуркам
чучуркане
чучуря
чуш
чушвам
чушване
чушка
чушкам
чушкане
чушна
чуя

чудесѝя, обикн. мн. -ѝи, ж. Диал. Нещо, което буди учудване с необикновените си качества; чудо. Бре, че хубости, бре, че чудесии! — дивеше се дядо Матейко, като гледаше тия чудни райски красоти. Елин Пелин. Наредиха в магазина си какви ли не чудесии, та се изреди едва ли не целият град да гледа и да се чуди. Дим. Талев.


Copyright © 2014 Институт за български език. Всички права запазени.