|
чудновàт, -а, -о, прил. 1. Който има особен, необикновен, странен вид. Един чудноват човек, нито селянин, нито гражданин, идеше към Еньовото кафене. Йовков. Тайнственият белобрад майстор изрязва по стъклата на прозореца дивно хубави шарки и чудновати цветя. Влайков. Ведрина заля и ливада, и дървета, които хвърлиха на земята чудновати сенки. Вазов. 2. За усмивка, движения и под. — неестествен, необикновен. Седнал край мама, аз с любопитство гледам чудноватата усмивка по Вълновото лице и слушам несвързаните му думи. Влайков. 3. За мисли, чувства, настроения и под. — в който има нещо особено, странно, необикновено. И в главата на Вълко забръмчаха разни мисли, една от друга по-чудновати и по-неизпълними. К. Петканов. Тя има чудновати прищевки. 4. За име, думи, език и под. — особен, необикновен. Той пишеше красиво, с много ситен, четлив почерк и умееше както никой друг в Преспа да състави протокол, да съчини писмо с най-подбрани, често пъти чудновати думи. Дим. Талев.
|