|
чудòвище, мн. -а, ср. 1. В митологията — фантастично същество, подобно на животно с огромни размери и необикновен вид, което всява страх, ужас. Над неговата глава стои едно грамадно чудовище, грозно, страшно, готово да го погълне! Елин Пелин. 2. Прен. Грозно, отвратително същество. Двама се бореха с едно голямо куче, едно чудовище с огромна глава, с дълга опашка. Йовков. 3. Прен. Жесток, коравосърдечен човек с порочни прояви; изверг. От нас стотинка не чакай! — заплаши я майката. — Няма вечно да живеете. — Чудовище! Махни се от очите ми. Стаматов. Чудовище си ти, чудовищно дете / на престъплението и позора. Яворов.
|